On 17th of June 3 young
volunteers from Spain, Cyprus and Lithuania were on a bus to Plovdiv
ready to have new experiences. To gain knowledge and understanding
about the sustainable development and social change related to youth
work, new ideas, suggestions and the ways how to become a social
entrepreneurs, the main actor to sustainable change in their own
community by linking social work and entrepreneurship. They were
anxious but ready to accept all the upcoming challenges. We were
going to the Social Entrepreneurship Training for Youth Leaders
(SETYL).
They got out of the bus and
had a heat flash straight ahead. After one hour melting in the heat
in the bus station, they were picked up to the hotel where they were
going to spend upcoming next week. In the hotel they were greeted by
the smiling trainers faces and the adventure began.
Several hours later the
first meeting has begun. 24 smiling, a little bit shy and confused
faces were introducing themselves to each other. It was impossible to
remember all of the names, even sometimes to understand and hear
clearly the name was difficult, everybody were from different
countries of Europe. After the official part everybody went to the
bar near to chat and to know each other. Me and my colleagues were
tired but excited it seemed that it is going to be an interesting
week for all of us.
During the next days
everybody get to know each other more, their interests their likes
and dislikes, their reasons why they were there. It was clear that we
had a strong personalities around us – social entrepreneurs
'wannabe'. My colleague from Spain came up to me and said: "I
think it is going to be a fun week, we need to take everything what
we can out of this course". I nodded my head.
During the week we had a lot
of sessions and tasks to do. Some where made to do in pairs, some in
randomly selected groups, some were made to do for all the group.
Some tasks were more easier and understandable but some were hard and
you could see confused people faces. The topic of the training course
itself was a new thing in society, it has a lot definitions.
Therefore at first session where we had to deal with it directly
everybody seemed lost. I even said to one of the participants: 'Is it
just me or is it my English that I don't understand what we are
talking about?", he just smiled and said: 'I feel the same'.
Later on that day after all the sessions everything was more or less
clear and everybody went to sleep tired and full of thoughts in their
heads.
The week had passed really
fast. A lot of things happened, ups and downs, laughs and tears,
discussions and arguments.
During the last session it
was clear that every participant took something from the training
course. Some of the participants went back to their countries with
better understanding what social entrepreneurship is, some made new
contacts and friends with the same interests, some of them made
agreements on possible partnerships for their organisations and made
plans for future possible projects together, some of them were
inspired with a new ideas and were determined to start up their own
social enterprise.
It was sad that the week has
ended and everybody realized that it is time to go back to their own
countries, to their own homes. You could see wet eyes when everybody
were saying goodbye to each other, changing contacts. One of the
participants said the phrase that I will never forget: 'I'm not
saying goodbye, I'm saying see you soon! World is a small place!'.
Next day we went to the bus
station where we started this trip. But we all knew that we are not
the same anymore, we had a fresh minds, new ideas and new friends.
На 17 юни 3 -
ма млади доброволци от Испания, Кипър
и Литва пътувахме с автобус за Пловдив,
готови за нови преживявания. Отивахме
там, за да:научим повече за младежката
работа и възможностите за социално
предприемачество. Бяхме се запътили
курса за младежки лидери SETYL.
Всички бяхме
малко притеснени от новото начинанине,
но и готови да приемем предстоящите
предизвикателства. Отидохме на обучение
по социално предприемачество за младежки
лидери (SETYL).
Слязохме от
автобуса, времето беше много горещо.
След един час на След
един час под жаркото слънце, огряващо
района на автогарата, ни заведоха в
хотела, където щяхме да прекараме
следващата седмица. Там нашите обучители
ни посрешнаха с усмивка и после
приключението започна.
Няколко часа
по-късно започнахме да се запознаваме
. 24 усмихнати, малко срамежливи и объркани
лица се запознаваха по между си. Всички
бяха от различни европейски страни.
Беше невъзможно да се запомнят всички
имена, дори беше трудно да се разбере и
чуе дадено име понякога. След официалната
част всички отидохме в бар, близо до
хотела, за да си поговорим и да се
опознаем. Аз и колегите ми бяхме уморени,
но и развълнувани, изглежда за всички
предстоеше интересна седмица.
През следващите
дни всички се опознахме по – добре
помежду си, споделихме интересите си,
какво ни харесва и какво не, причини,
поради които сме дошли. Ясно беше, че
имаше силни личности сред нас – хорамкоито
наистина искат да бъдат социални
предприемачи. Моят колежка от Испания
дойде при мен и каза: "Мисля, че това
ще е една забавна седмица, трябва да
вземем всичко, каквото можем от този
курс". Аз кимнах с глава.
През седмицата
имахме много сесии и задачи за вършене.
Някои се изпълняваха и по двойки, дтуги
в произволно избрани групи, трети бяха
задачи за цялата група и ги изпълнявахме
всички. Някои от задачите бяха по - лесни
и разбираеми, но други бяха трудни и
лицата на хората изглеждаха объркани.
Темата на обучението на курса е нещо
ново в обществото, има много определения
за нея. Затова в първата сесия, в която
задачата ни беше свързана с това да
обясним значението й директно всеки си
мислеше, че няма да се справи. Аз дори
казах на един отучастиците: "Не знам
дали причината е в мен или в английския
ми, но не разбирам това за коеото говорим",
той само се усмихна ми отговори: „Чувствам
се по същия начин.“ По-късно на същия
ден, след като лекциите свършиха и
всичко е повече или по-малко ясно, всички
отидохме да поспим уморени и изпълнени
с мисли в главите.
Седмицата мина
много бързо. Случиха се много неща -
възходи и падения, смях и сълзи, дискусии
и аргументации.
По време на последната сесия
стана ясно, че всеки участник взе нещо
от курса на обучение. Някои от участниците
се върна в техните страни с по-добро
разбиране за това, какво е социалното
предприемачество, други направиха нови
контакти и приятели със интереси като
тяхните, трети направиха споразумения
за възможни партньорства за организациите
им, както и планове за евентуални бъдещи
проекти заедно, четърти се вдъхновиха
с нови идеи и бяха решени да започнат
свое собствено социално начинание.
Беше тъжно,
че седмицата приключи, всички осъзнаха,
че е време да се да се върнем в собствените
си страни и домове. Можеха да се видят
насълзени очи, когато се сбогувахме
помежду си и разменяхме контактите си.
Един от участниците каза нещо, която
никога няма да забравя: "Аз не казвам
сбогом, казвам - „До скоро“, светът е
малко място!".
На следващия
ден отидохме до автобусната спирка,
откъдето хванахме автобусите си, за да
се приберем. Но всички знаем, че няма
да сме същите, имахме свежи умове, нови
идеи и нови приятели!
