Tuesday, July 30, 2013

Collecting words against discrimination. Lea.

Between December and May 2013, more than one million people from all over the world had the same thought: coming to Bulgaria on holidays. Most of them were Balkan neighbors, coming from Greece, Macedonia, Rumania and Turkey, but in the statistics you can find cameras and passports from the five continents. Regarding their motivations, some of them came to Bulgaria looking for the wild nature of the country, historical places -Thracian, Roman or Ottoman ruins scattered throughout the territory-, cheap party and beers, winter sports... and among them and others, there were those who came to Bulgaria looking for all these things combined with Gay facilities. As it has been reported by one of the most important national newspapers 24 CHASA “Bulgaria has become a hit for gay tourism”. Specialized gay tours and agencies are emerging, offering one product which entails not only the most common cultural, historical or sportive attractions, but also the possibility of getting involved in the Bulgarian gay environment. From bars to hotels, restaurants, spas, saunas, information about groups and associations, sex shops, lists of websites of LGBT organizations... Gay Holidays in Bulgaria is one of these new companies. Recently established, its intentions are to “uncover the hidden beauty of our country in front of gay tourists (…) proving that Bulgaria is where anyone can have their perfect holiday, regardless of race, age or sexual orientation”. Talking about this topic and some others Lea, 27 years old, tourist in Sofia and volunteer at the LGBT Association Dundalk Outcomers, in Ireland. She considers Bulgaria as a really interesting destination for gay tourism, although she declares not having found any kind of gays facilities during her trip. When I ask her if she sees herself as a LGBT activist she replies she is just learning and looking for answers. This is part of the conversation we had during a Training Course in Plovdiv.
Lea: I didn't become gay, I was born gay. It is something you feel inside, you enjoy more girls' company than boys' one. The first time I heard the word “gay” I was a child and it was used as an insult. Some boys were pointing at other boy, laughing at him and repeating: "You are gay, you are gay". I was in college when I realized I am gay. I was studying bookbinding, my profession, and during one of the sessions we discussed the topic: “Being different”. Our teacher asked us to choose between being deaf, blind, handicapped or gay. Imagine. I chose being gay, just to see what happened. He explained us what it might feel like being different in this ways. That day I understood how difficult it will be for me. Being gay is a continuous fight. First, you have to fight with yourself and then with the society.

C: How long have you been working with Dundalk Outcomers association and which activities are you carrying out?
L: I have been a volunteer for this association for three years, helping them to organize different events related to LBGT community. The main goal of Dundalk Outcomers is to provide support and empower the Lesbian, Gay and Bisexual Community. We provide personal support, information on physical, mental and sexual health, and we have the "National LGBT Helpline". A line where everybody can call and express their feelings and situation. We are receiving a lot of calls from young people on a daily basis. All of them scared, with a lot of doubts, asking us if we think he/she is gay, and in that case, what can they do. We usually recommend them to visit us and have a talk. Our “Gaydar”, that’s how our sixth sense is called (gay + radar = Gaydar), always help us recognize if the person is gay or not. That is why for me is so funny when I hear a straight boy, after being in a gay club, telling how everybody was looking at him and trying to flirt with him. I'm always wondering: “Don't you realize that your version is completely wrong? They are looking at you like this, because they know you are straight (not being gay), and some of them are surprised to see you in a gay bar“.
C: How do you feel, and how are you experiencing LGBT community situation in Bulgaria?
L: I spent the whole Sunday in Sofia. I couldn't find a gay bar, the less so LGBT flag. It was difficult. I asked some people in the street but nobody knew where these bars are. The only chance how to find these bars was, to have the exact address. I was also really surprised when I arrived there and there wasn't any gay flag on the door, nor a little one that could tell me: “Yes you are right, you are here”. I can understand that Bulgarian LBGT community can be scared to show up in public, but the fight for rights must start somewhere. Also, I would like to highlight the economic repercussion of this lack of information and gay flags. Can you imagine how many tourists come to Sofia every year looking for gay facilities? It seems like these bars don't want to earn more money. Sofia is really a beautiful city. It’s also cheap here for people from Ireland, France, England, Germany, etc. A lot of LGBT tourists are coming to Bulgaria to enjoy their holidays and it can be very disappointing if you can't find any gay bar. That's why I really recommend to all these bars to put a gay flag on their doors. Even small ones, or just a sign: "Gay friendly". Rainbow flags please!
C: How was the feedback you received from the people you asked where these bars were?
L: I was walking around Sofia with my backpack wrapped into my gay flag. I
wanted to see how people react, if they would recognize the flag, if they would tell me something... There was not any bad reaction, I just got the attention. I also think that some people couldn't recognize the gay flag. Afterwards, some people from this Training Course told me that I was lucky, because somebody could recognise the gay flag and insult me. Apparently, it usually happens here, in Bulgaria.

C: Why do you think some people don't like LGBT community?
L: Firstly, I think it’s a matter of education. In general, the first time you hear the word “gay” it’s used as an insult, not as a word for person who likes the same sex. Your family tells you that gay people are sick. Every time I talk to someone about this, especially guys, they say: “Oh my god, I can't imagine being with a boy”, and I always reply that is not about YOU, is not about YOUR feelings, is about people who can imagine it, and of course, like it. Why people tend to personalize?
C: In your opinion, does discrimination exist in between LGBT community?
L: You will not believe, but yes, it exists. Some of the gay clubs don’t allow you to walk in because you are lesbian/woman. Also, most of the magazines are for gay guys. The hierarchy in our gay world would be: first gay guys, then lesbians, and in the last place transgender and transsexuals. 
C: Do you consider yourself as a LGBT activist?
L: Not really Carmen...I am still learning and looking for answers.

Wednesday, July 24, 2013

Това са нашите трима чуждестранни доброволци в рамките на проектa „Любов и Омраза: Младежта за толерантност в интернет“ - Кармен, Инга и Джордж. През следващите няколко месеца те ще се посветят на насърчаването на толерантността между младите хора в киберпространството! От стъпването си на българска земя преди повече от месец всеки от тях непрестанно открива и се бори срещу формите на дискриминация както в българското общество, така и в интернет. Прочетете редовете по-долу, за да се запознаете отблизо с част от действията им за повишаване на информираността за последиците от речта на омразата в интернет.
1. Откъде сте?
Кармен: Малага, Испания
Инга: Литва
Джордж: Кипър

2. Разкажете ни за себе си.
Кармен: Аз съм 28 години. Имам диплома по журналистика и магистърска степен по сътрудничество за развитие, предоставяне на убежища и политиките за бежанците. В момента следвам дистанционно социални дейности. В рамките на проекта участвам в онлайн информационната кампания срещу всички видове дискриминация, част от Програмата на Съвета на Европа, "Движение срещу речта на омразата". Също така участвам в създаването на информационни материали, свързани с темата в различни онлайн социални медии (Facebook, блог, Twitter). Направила съм и няколко интервюта с хора, имащи отношение към подобни въпроси.
Инга: Аз съм любознателен човек с много интереси. Но най-вече обичам да пътувам, да карам сноуборд и да слушам музика. Очарована съм от различните култури и хора.
Джордж: Обичам изкуството, фотографията, проектирането и видеоигрите! В свободното си време слушам музика, пътувам или съм пред телевизора, за да играя видеоигри.

3. Занимавали ли сте се с доброволческа дейност преди и какво сте правили?
Кармен: Участвала съм в различни доброволчески програми, повечето от които са свързани с обучение и имигранти. Две години съм преподавала испански на имигранти в различни неправителствени организации. Последната ми дейност беше свързана с работа в сдружението Acoge в Малага – сдружение, фокусирано върху подкрепата на имигрантите. Социалните работници там им осигуряват социални грижи, образование, психологическа и правна помощ. Моята роля беше да преподавам испански на група от десетима имигранти, които излежаваха последната си година затвор. Идеята беше да се улесни тяхната реинтеграция в обществото и търсенето им на работа.
Инга: Аз нямам много опит в доброволчеството. ЕДС ще бъде най-сериозният ми доброволчески опит.
Джордж: Никога не съм бил доброволец. Това е първият ми път.

4. Каква е причината да вземете това решение и да дойдете в България?
Кармен: Избрах проектa, върху който работя в момента. Идеята за България дойде случайно. Имам желание да науча повече за този регион. Една от причините е, че тази година участвах в няколко курсове за обучение на Балканите. Аз се вълнувам от правата на човека, борбата с дискриминацията, културното многообразие, малцинствата ... правя изследвания и създавам материали за всички тези теми всеки ден. Освен това, кампанията е пряко свързана с моите предишни и текущи изследвания. Благодарение на ЕДС мога да пътувам, да опозная нови реалности, да се срещам с нови хора, да науча езика ... Страхотен опит.
Инга: Причините са много. Сега даже не мога да си спомня всички. Но както споменах по-рано, една от причините беше да се запозная с друга култура. А другата причина, разбира се, беше темата на проекта.
Джордж: Причините, поради които взех това решение са: да избягам от рутината, отново да бъда креативен и да се радвам на новите преживявания!

5. Какво е първото Ви впечатление за България и бихте ли дошли отново?
Кармен: Да дойда отново? Аз не искам да си тръгвам! Научавам много. Бих описала България като дива, зелена и сива, силна и понякога трудна страна.
Инга: Първото ми впечатление беше, че е интересна. София все още е място, където мога да се загубя търсейки едно и също място. Все още има много неща, които да открия и науча за България. Най-много ми харесва природата тук. Невероятна е!
Джордж: Първото ми впечатление, още като стъпих на ваша земя, беше за природата. Навсякъде виждаш зеленината! Бих се върнал отново за още преживявания и защото е много хубаво тук!

6. Какви ще са ползите за вас от участието ви в проекта?
Кармен: Ще натрупам опит в областта на реализацията на кампании против дискриминацията, езикови умения (английски и български), по-дълбоки познания за страните от югоизточна Европа, мултикултурни умения, компютърни умения, лидерство и умения за работа в екип, както и най-важните за мен: приятели, контакти, хора, разговори, преживявания. Това е процес на ежедневно учене.
Инга: Мога да назова редица ползи. Мисля си, че една страница не би ми била достатъчна. С цел да не става прекалено дълго, мога да отговоря, че участието в този проект ще ми донесе нови перспективи в професионално направление, нови преживявания и знания, и разбира се, нови приятели и възможност да опозная България.
Джордж: Да покажа своята креативност, да се насоча към нови преживявания, да увелича своите познания и да науча повече за самия проект.

7. Какво според вас е отношението на хората в България към речта на омразата, а вашето?
Кармен: Отношението на другите хора...Не мисля, че виждат ясно нещата. Когато срещаме някои българи и им кажем с какво се занимаваме, те ни отговарят, че има много по-важни неща, които бихме могли да правим, отколкото тази кампания. По мое мнение проектът е наложителен и може би най-вече тук на Балканите. Основата на нашия успех би била да достигнем до хората, които наистина имат нужда от тази информация. Да успеем да приложим съобщенията и теориите, които разпространяваме онлайн и в реалния живот. Може да публикуваме хиляди видеа или послания, но ако никой не ги види или са в една и съща "антидискриминационна мрежа на откачалки" (към която принадлежа), няма смисъл да го правим. Ето защо смятам, че е изключително важно да достигнем до хората, които дискриминират други в онлайн или офлайн реалността. Така ще изкараме кампанията и на улицата, близко до училищата и университетите, местата за отдих и за работа... приобщавайки хора към нашето послание. Ще имаме отзвук офлайн и онлайн. Също така, ние живеем в общество, което има тенденция да се дискриминира разликата и това е отразено, и в онлайн живота. В днешно време е много лесно да публикуваш или споделиш „забавно“ видео от разстояние, което дискриминира група хора и достига до милиони хора за половин час. Всъщност това става всеки ден. От моя гледна точка това, което трябва да направим, е да използваме „силата на разпространението“, за да направим точно обратното: да създадем представа за това какво е дискриминация и как можем да се борим с нея.
Инга: Нагласите на българите се различават. Едни от тях казват, че е изключително важно да се повиши осведомеността по този въпрос, а други смятат, че няма нужда от това. Смятам, че дискриминацията е много важен проблем навсякъде в Европа и света. Хората имат нужда да се информират.
Джордж: Миля, че младите хора тук са нетърпеливи да научат за проекта. По време на проекта аз научавам повече и съм наистина развълнуван да бъда участник.

8. Какъв съвет бихте дали на хората около вас, за да се присъединят към кампанията?
Кармен: По мое мнение споделянето на мисли, преживявания, чувства, начини на разбиране на живота с другите е най-добрият начин да се учиш и да израстваш като личност. По време на този процес на споделяне много предразсъдъци и стереотипи може да бъдат разрушени. Чрез насърчаването на креативното мислене също може да се научи много. Всичко това води до насърчаване на мултикултурализма и мирното съжителство между хората.. Но няма истинско споделяне, ако няма уважение между хората, които споделят. Няма уважение, ако има реч на омразата. Ето защо смятам, че тази кампания е изключително важна. Защото това ви позволява да излезете от вашия личен и ограничен свят, да преживеете, разберете и да се радвате на другите. Да се борите или поне да се запознаете с правата, които имат или нямат другите. Наистина съм притеснена относно дискриминацията, защото виждам насилието върху правата на човека на милиони хора всеки ден.
Инга: Просто го направете! Нямате нищо за губене. Само можете да научите нещо ново и да преживеете нещо различно.
Джордж: Огледайте се наоколо и помислете!

9. Ако трябва да се опишете проекта Любов и Омраза: Младежта за он-лайн толерантност с една дума, каква би била тя?
Кармен: Бих казала “convivir” (една дума на испански и две на английски език: „живейте заедно“.) За мен това е единственият възможен начин да живеем заедно, като се радваме на едни и същи права.
Инга: Мултикултурализъм.
Джордж: Живот.
Трима различни младежи с различна националност, различен характер, различно виждане за живота, но обединени от една идея - проекта Любов и Омраза: Младежта за толерантност в интернет.
Интервю на Габриела Панева, СВГ

Friday, July 19, 2013

These are our three international volunteers within the Love&Hate: Youth for On-line Tolerance project: Carmen, Inga and George. During the next couple of months they will devote themselves to promoting tolerance between young people in the cyber space! They have already been in Bulgaria for more than one month, discovering the depths of anti-discrimination tools in Bulgaria.. Read the passages below to get to know the people who are trying their best to raise the awareness of international internet users about the consequences of hate speech.
1. Where are you from?
Carmen: Malaga, Spain
Inga: Lithuania
George: Cyprus
2. Tell us about yourself?
Carmen: I am 28 years old I have received a Degree in Journalism and a Master in Cooperation for Development, Asylum and Refugee polices. Nowadays I am following studies in Social work from distance. My tasks in this project consist on collaborating in the online awareness raising campaign against all kind of discrimination, in the frame of the Council of Europe Program “No hate speech Movement”. I am also taking part in the creation of awareness materials related to this topic in different online social media (Facebook, blog, twitter), and making some interviews to people connected with this reality.

Inga: I'm an inquisitive person with a lot of interests. But most of all I love traveling, snowboarding and music.I'm fascinated about the different cultures and people.

George: I love Art, Photography, Design and video games! On my free time I listen to music or traveling around or in front of a TV playing video games.

3. Have you dealt with volunteering before and what you did?

Carmen: I have taken part in different volunteering programs, most of them related to education and immigrants. I have been teaching Spanish to immigrants in different NGO'S during two years. The most recent one was in Málaga Acoge, an association focused on the support of immigrants, providing them social care, education, and psychological and legal assistance. My role there consisted on teaching Spanish to a group of ten migrants who where serving their last year prison sentence, in order to facilitate their future social reintegration and their job seeking.

Inga: I do not have a lot of volunteering experience. EVS will be the most serious volunteering experience for me.

George: I have never been a volunteer before. This is my first time.

4. What’s the reason for you to make this decision and came here in Bulgaria ?

Carmen: I chose the project I am currently working on. Bulgaria just came randomly, although I was willing to know more about this region after taking part this year in some Training Courses in the Balkans. I am passionate about Human Rights, anti-discrimination, multiculturalism, minorities...and I am making researches and creating materials about all these topics every day. Furthermore, the campaign is directly connected with my previous and current studies. Thanks to EVS I can travel, know new realities, meet new people, learn languages... Great experience.

Inga: There were a lot of reasons. Now I cannot even remember all of them. But as I mentioned before one of the reasons was a will to know other cultures. And the other reason of course was the theme and field of the project.

George: The reasons that I made this decision are: Escape from the bad media routine, be creative once again and enjoy a new experience!

5. What is your first impression of Bulgaria and would you come back again?

Carmen: To come back again? I don't want to leave! I am learning a lot. In general, I would describe Bulgaria as a wild, green and gray, strong and sometimes hard country.

Inga: First impression - interesting. Sofia is still a place where I can get lost every day searching for the same place. Still a lot of things left to discover and learn about Bulgaria. The thing that I like the most in Bulgaria is nature. Nature here is amazing!

George: My first impression that I had since I stepped my foot here is the nature that Bulgaria has. You can see green everywhere! I will come back from more experiences and because it’s nice here!

6. By participating in our project, what will be the benefits for you?

Carmen: I would gain experience in awareness anti- discrimination campaigns, language skills (English and Bulgarian), deeper knowledge of the South Eastern European countries, multiculturalist skills, IT skills, leadership and working in team skills and the most important for me: friends, contacts, people, conversations, experiences. It is being a daily learning process.

Inga: I can name a lot of benefits. One page I guess woud not be enough :) But not to make it long I could say that participation is this project gives me new perspectives in professional life, new experiences and knowledge, and of course new friends, possibility to know Bulgaria.

George: Show my creativity, step into new experiences, increase my knowledge, get awareness of the project.

  7. What do you think is the attitude of people in Bulgaria about the project? What is your attitude?

Carmen: Other people’s attitude...I think they don't see it clear. When we meet some Bulgarians and we tell them what we are doing here, in general, they tell us there are more important things to do than this campaign. In my opinion this project is necessary, and maybe more here, in the Balkans. However, I think the clue for its success is to reach the “computers” of the people who really need this kind of information, and manage to implement the messages and theories we are spreading online, also in real life. We can post one thousand videos or slogans, but if nobody see them, or they remain in the same “antidiscrimination freaks network” (to which I belong), there is no point in doing it. That is why I think it's really important to reach people who are actually discriminating against others in the online or offline reality, bringing the campaign to the streets, closer to schools and universities, leisure and working places...Joining people to our message, having an online and offline repercussion. Also, we are living in a society that tends to discriminate the difference, and this is reflected as well in the online life. Nowadays is very easy to post or share a “funny” video, for instance, that discriminates against one group, and reach millions of people in half an hour. Actually it happens every day. From my point of view, what we have to do is to use this “power of spreading” to do exactly the opposite, create awareness about what discrimination is and how can we combat it.

Inga: Attitudes of the Bulgarians differ. One of them say that it is really important to raise awareness on this issue. The others think that there is no need to do it. I think that discrimination is an important issue all around the Europe and world. People need to be informed.

George: I think that the young people here eager and interested to learn about the project. I am learning even more during this project and I'm really excited to be a participant.

8. What advice would you give those around you to get involved in the campaign?

Carmen: In my opinion sharing thoughts, experiences, feelings, ways of understanding and living with others is the best way to learn and grow as a person. During the sharing process a lot of prejudices and stereotypes can be broken, and new knowledge can be created through the promotion of critical thinking. And all this facts lead to multiculturalism and peaceful coexistence. But there is no real share if there is not respect between the people who are sharing, and there is not respect when there is hate speech. That is why I think it is really important this campaign. Because it allows you to go out of your personal and limited world, to experience, understand and enjoy others, and maybe fight or at least be aware of the rights you have and others don't have. I am really concern about discrimination because I see it as a fact that violates the human rights of millions of people every day.

Inga: Just do it! You have nothing to lose, only to learn something new and get new experiences.

George: Look around and think!

9. If you had to describe Love&Hate: Youth for On-line Tolerance project with one word, what would it be?

Carmen: I would say “convivir” (one word in Spanish and two in English “live together”), as for me, the only valid way to live together with someone goes through enjoying the same rights.

Inga: Multiculturalism

George: Life

Three different young people, with different nationalities, personalities, and views of life...., but united by one idea Love&Hate: Youth for On-line Tolerance project.
interview by Gabriela Paneva, IOA

Thursday, July 18, 2013

Food for thought

The most tolerant countries in the world

Article: "World Values Survey"
Two Swedish economists have searched for answers of the question whether economic freedom makes people more or less racist. They decided to look at data from a study called "The World Values ​​Survey." It asked questions of a different nature, one of which is "What kind of people you do not want as neighbors?". One of the possible answer is "people of a different race." People from 81 countries around the world took part in the survey. The study has taken into consideration how many people gave the answer "people of a different race" to this question. One of the conclusions is that economic freedom is not related to racism. Most tolerant are the U.S., UK, Canada, Australia, New Zealand and Latin America. Scandinavian countries are also some of the highly tolerant nations.

Статия: “Изследване на световните ценности”
Двама шведски икономисти са потърсили отговор на въпроса дали икономическата свобода прави хората повече или по-малко расисти. Те решават да го потърсят в данни от проучване, наречено Изследване на световните ценности. В него са зададени въпроси от различно естество, като един от тях е „Какви хора не бихте искали за съседи?“. Един от възможните отговори е „хора от различна раса“. Анкетирани са хора от 81 държави по света. В проучването е взето под внимание какъв е броят на хората, дали отговор „хора от различна раса“ на този въпрос. Едно от заключенията е, че икономическата свобода няма връзка с расизма. Най-толерантни са САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Латинска Америка. Скандинавските държави също са с висок резултат за толерантност.

Wednesday, July 17, 2013

Let's make 22 July the European Day for Victims of Hate Crime

The Secretary General of the Council of Europe Thorbjørn Jagland, sends a video message for 22 July 2013, commemoration of Oslo and Utøya attacks in 2011 and invites to add YOUR voice to say no to hate speech. "Hate speech online and offline is not just words. It's a stepping stone to discrimination and violence against others. It claims to real life victims and a story of societies''.

As a part of the large scale international campaign "Young people against hate speech in the Internet" we are inviting you to sigh a petition to make 22 July the European Day for Victims of Hate Crime! http://blog.nohatespeechmovement.org/petition/
Lets make this day to remember the victims of hate crime and show solidarity, to educate and raise awareness about hate crime!

Генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорън Ягланд изпраща видео съобщение за 22 юли 2013г., по случaй честването на втората година от атаките в Осло и Ютъоя и апелира да кажем "НЕ на речта на омразата". "Речта на омразата онлайн и офлайн не е просто сбор от думи. Това е трамплин към дискриминация и насилие срещу другите. Тя е причината за истински жертви и провокира насилие.

Като част от мащабната международна кампания "Младите хора срещу речта на омразата в Интернет" ние Ви каним да се подпишете в петиция за обявяването на 22 юли като "Европейски ден на жертвите на престъпления от омраза"! 

Нека на този ден да почитаме жертвите на престъпления от омраза и да сме солидарност с онези, които искат да се образоват и да разширят познанията си за престъпленията от омраза!

Monday, July 15, 2013

Collecting words against discrimination. Eneya.

Avid speaker, blogger, reader and searcher. Proactive in general. This is Eneya, a journalist student whom I found by chance and asked for an interview on purpose. She started writing inspired by Mark Twain and his humorist and critical view of the world, a really needed attitude in Bulgarian current situation. So far this year, Bulgarian society has experienced two huge protest waves. The first one in January, when the citizens took the street protesting against the electricity and hot water rising price as a result of certain relationships between the government and some foreign-owned monopolies. These civil demonstrations ended with the resignation of Boiko Borisov as Prime Minister, early elections and a weird combination in the new government: Socialist, Turkish and Nationalist parties in a strange symbiosis. The second social mass outing filled the streets the 14th of June in response to the appointment of Delyan Peevsky as the head of the National Security Agency. A media mogul involved in corruptions scandals and under multiple investigations. The shouts of “Mafia!” and “Resignation!”, could manage to revoke the appointment, but Bulgarian society wants more. Now the fight is about transparency and social justice in one of the EU'S poorest countries, in which mafia and organized crime barge frequently in the democratic system. During this interview Eneya talks about history, politics, Internet and discrimination in Bulgaria. From the Communist regime to the current demonstrations, mass media and Blogosphere, minorities and education. A systemic approach to the online and offline Bulgarian reality.

Carmen: How would you describe discrimination reality in Bulgaria, and specifically in Sofia? Discrimination towards whom and how?

Eneya: I have to make a short history detour to explain the context first. Bulgaria was one of the countries that had a hot communism for a while, and it affected how people perceived themselves. It's a complex topic but in very shortly, the idea is that people were very much unsafe about themselves, about each other (disappearances, no options to study, to work...). At that time it didn't matter what you do, it mattered who your parents were, where your parents worked, how the party felt about your parents...It was more about who you knew, and who knew you. The idea was that everyone was equal, but in practice some people were more equal than other people. There were also a lot of negative mental constructs about persons who were from other countries, people from different minorities... A lot of xenophobia and other kinds of phobia. Nowadays we have to face and overcome all these attitudes and ways of thinking, and I do see that we are doing it! There have been a lot of changes and I am really optimistic about them. However, we are still having a lot of issues. One of them is about nationalism, in my opinion, a topic directly connected with education. When you don't have a future you tend to stick to the past, and at the moment education here is not very great, the teachers are not well paid, there are not many work options for people who finish University... Many people are not optimistic about their lives, and very few people have this enthusiasm to go and do stuff. In this particular environment nationalism has a lot of options because is really easy to make people feel better about themselves by reminding them that once they were from a very big and important country. This is like a safety blanket bought by that people who don't have hope for their future. Nationalism in Bulgaria is also connected with xenophobia, since the general idea of it is that we are better than anyone else, and we failed because everybody hates us. It is a kind of transferring the blame.

C: What do you think about the protests that are taking place every day in the center of Sofia? What is your opinion about the current government? Turks, nationalist and socialist? Weird combination...

E: Well, I can't take it seriously. The problem with the Turkish party is that they don't really represent the Turk minority. Nationalist party is directly anti people oriented, homophobic, anti-multiculturalism...It is incredible because they are supposed to represent the population of Bulgaria, and phobia is rarely something positive or helping to any society. I do not like the current government at all. I think they should just go away. On the other hand I do believe the parties that we have could do good, they just need to move the current people who are at the top of them because we are seeing exactly the same politicians for the last 25 years. We do need younger people at the government, who do have different view of the world. And the last party. Just one example: Meglena Kuneva. She is a Bulgarian politician and her slogan during this elections “Say yes to normality”, was just an inch away from the slogan that Hitler had. We do need a lot of changes.

C: Would you say that xenophobia is a big issue here?

E: We are supposed to have some ethnic diversity, actually we are the result of a lot of racial mixtures, but there is a little to know about attentive understanding of other cultures. At school we don't study how to live together with different ethnic groups. Related to the Turks, for instance, we are just focusing on the horrors of the Ottoman Empire, without mentioning that it is past and now everything is different. In my opinion, this kind of education promotes the animosity towards Turks. It is about the way that they present the contents. I have the feeling that even at school we are stuck at that time, not paying any attention to the present nor the future. Of course this is not true for everyone but it also affects the kind of thinking in general terms. I would say that basically education in Bulgaria is against multiculturalism.

C: What about Roma community, the other main minority group in Bulgaria?

E: The situation of Roma people is complicated, and in my opinion completely intentional because very few of them get education, jobs, access to University...so there are a lot of people who are stuck without any option and it supports violence and crime. And I think this is on purpose because I really can't believe that for more than twenty years now, they hadn't been able to make a space to include all these people. I think politicians are interested to keep on with Roma community exclusion because it makes their votes easy to buy. Furthermore, exclusion generates at the same time social animosity towards this ethnic group. Animosity that is being used by politicians as a tool to distract social attention. People, instead of being angry about having in the Parliament persons who are openly homophobic or xenophobic or accused in criminal actions, known for association with criminals etc., are focused on: “Why are people who are using electricity and not paying for it?”. And it works! There are a lot of prejudices and stereotypes about Roma community.

C: What is the role of the Medias on this stereotype building?

E: Completely negative. When something bad happens, if the person who did it is Bulgarian, they just give the name and the gender. If it is not Bulgarian they always mention his or her ethnicity. By highlighting the ethnicity they are implicitly saying this person is representative of his ethnicity, what is absurd. Nobody is representative of anything, nor his gender, his age, education...

C: Connecting with the media, what is the part of the bloggers in the Bulgarian communication media field?

E: I think they are necessary because a lot of Bulgarian Medias are completely controlled by people with different interests than the informative one. For instance the whole protest started because Peevsky who has several different Medias and newspapers, radio stations, televisions, turned to be on top of the current State Agency for National Security. The idea that somebody who already has so much business interests could be in charge of something like this is... just wrong! And how it has been handle... Blogs are an alternative. This is one of the reasons why I am also writing.



Сладкодумна читателка, която търси много и разкрива още повече в своя блог. Активна и целеустремена. Това е Енея. Студент по журналистика, който случайно открих и помолих за интервю. Вдъхновена от Марк Твен и неговия хумористичен и критичен поглед към света, тя решава да се обърне към писмената реч. Нагласа, която определено може да се счете за необходима в сегашната обстановка в България. Само от началото на годината досега българското общество преживя две огромни протестни вълни. Първата през януари, когато гражданите се появиха на улиците, за да протестират срещу увеличаващите се цени на тока и топлата вода, в резултат на срастването между правителството и чуждестранните енергийни монополи.. Тези граждански демонстрации завършиха с оставката на Бойко Борисов като премиер, предсрочни избори и несрещана до момента политическа конфигурация.: Социалистическата, турската и националистическата партия в странна симбиоза. Втората социална вълна, която напълни улиците на 14 юни, беше в отговор на назначаването на Делян Пеевски като ръководител на Агенцията за Национална Сигурност. Медийният магнат, замесен в корупционни скандали и няколко разследвания. Виковете „Мафия!” и „Оставка!” доведоха до отмяна на назначаването, но българското общество иска повече. Сега борбата е за прозрачност и социална справедливост в една от най-бедните страни на ЕС, в която мафията и организираната престъпност често си проправят път в политическата система. По време на интервюто Енея говореше за история, политика, интернет и дискриминацията в България. От времето на комунистическия режим до сегашните демонстрации, медиите и блогсферата, малциствата и образованието. Един системен подход към онлайн и офлайн на българската действителност.
Кармен: Как би описала проявите на дискриминация в България и най-вече в София? Дискриминация към кого и как?
Енея: Трябва да направя кратък исторически обзор, за да обясня рамката. България е една от страните, които имаха горещ комунизъм за известно време и той се отрази на върху това как хората възприемат себе си. Това е сложна тема, но накратко идеята е, че хората не са били в безопасност (изчезвания, никакви опции да учат, да работят ...). По онова време нямаше значение с какво се занимаваш, а кои са родителите ти, работят ли те, какво изпитва партията спрямо тях..... Важно беше кого познаваш ти и кой познава теб. Идеята беше, че всички бяха равни, но на практика някои хора бяха по-равни от други хора. Също така имаше и много отрицателни настроения спямо хора, които са от други страни, хора от различни малцинства. Много ксенофобия и други видове фобия. В днешно време ние трябва да се изправим и да преодолеем всички тези нагласи и начини на мислене, и аз виждам, че се справяме добре! Има много промени и аз съм наистина оптимистично настроена. Въпреки това ние все още имаме много проблеми. Един от тях е национализмът. Тема, която според мен е свързана пряко с образованието. Когато не разполагате с бъдеще, сте склонни да се придържате към миналото. В момента тук образованието не е много добро, учителите не са добре платени, няма много възможности за работа за хората завършили университет... Песимистите са много, а ентусиастите – малцинство. В подобна обстановка национализмът се радва на широка популярност. Много е лесно да накараш хората да се чувстват по-добре, като им напомняш, че някога са били част от много голяма и важна държава. Това е като защитно одеало, закупено от хората, които нямат надежда за своето бъдеще. Национализмът в България също така е свързан с кненофобията, като основната идея на това е, че ние сме по-добре от всеки друг и сме се провалили, защото всички ни мразят. Това е един вид прехвърляне на вината.
К: Какво мислиш за протестите, които се провеждат всеки ден в центъра на София? Какво е мнението ти за сегашното правителство? Турци, нациоаналисти, социалисти? Странна комбинация...
Е: Не бих могла да го приема насериозно. Проблемът с турската партия е, че те всъщност не представят турското малцинство. Националистическата партия е ориентирана директно срещу хората, хомофобски, против мултикултурния подход ... Невероятно е, защото те би трябвало да представляват населението на България, а фобията рядко е нещо положително и почти никога не помага на обществото. Изобщо не харесвам сегашното правителство. Смятам, че просто трябва да си тръгнат. От друга страна вярвам, че партиите, които имаме, могат да направят нещо добро. Единственото условие е да отстранят хората, които са на върха в момента, защото виждаме същите политици за последните 25 години. Имаме нужда от по-млади хота в правителството, които имат различно виждане за света. Само вижте последната появила се партия. Само за пример: Миглена Кунева. Тя е български политик, чието посланиепо време на изборите беше„ Кажете Да на нормалността”, което е само на сантиметър от лозунгите на Хитлер. Имаме нужда от много промени.
К: Можеш ли да кажеш, че ксенофобията е голям проблем тук?
Е: Предполага се, че трябва да имаме някакво етническо разнообразие. Всъщност, българите носят в кръвта си чертите на множество етноси, но знаят малко за другите култури. В училище не учим за това как да живеем съвместно с различните етнически групи. Що се отнася до турците например, ние просто се фокусираме върху ужасите по време на Османската империя, без да отчитаме, че това е минало и сега всичко е различно. По мое мнение, този вид образование насърчава враждебността към турците. Става въпрос за начина, по който представяме фактите. Имам чувството, че дори в училище сме останали в онова време , без да обръщаме внимание на настоящето или бъдещето. Разбира се, това не е вярно за всички, но също оказва влияние върху начина на мислене. Бих казала, че в общи рамки образованието в България е насочено срещу мултикултурализма.
К: Какво ще кажеш за ромската общност, другата основна малцинствена група в България?
Е: Ситуацята с ромите е много сложна и по мое мнение всичко се прави преднамерено, защото много малко от тях получават образование, работа, достъп до универитет .... така че има много хора, без надежди за бъдещето, което води до насилие и престъпност. Мисля, че това се прави целенасочено, защото наистина не вярвам, че за повече от двадесет години те не са могли да направят място и да включат всички тези хора в обществото. Мисля, че политиците са заинтересовани да държат ромската общост изолирана, защото това прави лесно купуването на гласовете им. Освен това, изолирането поражда социална враждебност към тази етническа група. Това се използва от политиците като инструмент, за да се разсее общественото внимание. Хората вместо да са ядосани, че имат в парламента лица, които са открито хомофоби или ксенофоби, или обвинени в престъпна дейност, известни като асоциация на престъпници, те са фокусирани върху това: „Защо хора, които ползват електричеството, не плащат за него?” И това работи! Има много предразсъдъци и стереотипи за ромската общност.

К: Каква е ролята на медиите в изграждането на този стереотип?
Е: Напълно отрицателна. Когато се случи нещо лошо, ако човекът, който го е извършил, е българин, те просто дават името и пола. Ако не е българин, винаги споменават неговата етническа принадлежност. Подчертавайки етническата му принадлежност те насаждат неприазъм, което е недопустимо. Никой човек не може да бъде обобщен образ нито на пола му, нито на възрастта, нито на образованието му.

К: Говорейки за медиите, какво е участието на блогърите в областта на българската медийна комуникация?
Е: Мисля, че те са необходими, защото голяма част от Българските медии са напълно контролирани от хора с интереси, различни от това да информират хората. Например, целият протест започна, защото Пеевски, който има няколко различни медии и вестници, радиостанции, телевизии, се оказа на върха на сегашната Държавна агенция за национална сигурност. Идеята, че човек, който вече има толкова много различни интереси, може да управлява нещо такова....просто е грешно! И как можем да се справим с това... Блоговете са алтернатива. Това е една от причините, поради които и аз също пиша.

Блоговете на Енея: http://eneya.wordpress.comhttp://illfb.wordpress.com/