Skip to main content

Това са нашите трима чуждестранни доброволци в рамките на проектa „Любов и Омраза: Младежта за толерантност в интернет“ - Кармен, Инга и Джордж. През следващите няколко месеца те ще се посветят на насърчаването на толерантността между младите хора в киберпространството! От стъпването си на българска земя преди повече от месец всеки от тях непрестанно открива и се бори срещу формите на дискриминация както в българското общество, така и в интернет. Прочетете редовете по-долу, за да се запознаете отблизо с част от действията им за повишаване на информираността за последиците от речта на омразата в интернет.
1. Откъде сте?
Кармен: Малага, Испания
Инга: Литва
Джордж: Кипър

2. Разкажете ни за себе си.
Кармен: Аз съм 28 години. Имам диплома по журналистика и магистърска степен по сътрудничество за развитие, предоставяне на убежища и политиките за бежанците. В момента следвам дистанционно социални дейности. В рамките на проекта участвам в онлайн информационната кампания срещу всички видове дискриминация, част от Програмата на Съвета на Европа, "Движение срещу речта на омразата". Също така участвам в създаването на информационни материали, свързани с темата в различни онлайн социални медии (Facebook, блог, Twitter). Направила съм и няколко интервюта с хора, имащи отношение към подобни въпроси.
Инга: Аз съм любознателен човек с много интереси. Но най-вече обичам да пътувам, да карам сноуборд и да слушам музика. Очарована съм от различните култури и хора.
Джордж: Обичам изкуството, фотографията, проектирането и видеоигрите! В свободното си време слушам музика, пътувам или съм пред телевизора, за да играя видеоигри.

3. Занимавали ли сте се с доброволческа дейност преди и какво сте правили?
Кармен: Участвала съм в различни доброволчески програми, повечето от които са свързани с обучение и имигранти. Две години съм преподавала испански на имигранти в различни неправителствени организации. Последната ми дейност беше свързана с работа в сдружението Acoge в Малага – сдружение, фокусирано върху подкрепата на имигрантите. Социалните работници там им осигуряват социални грижи, образование, психологическа и правна помощ. Моята роля беше да преподавам испански на група от десетима имигранти, които излежаваха последната си година затвор. Идеята беше да се улесни тяхната реинтеграция в обществото и търсенето им на работа.
Инга: Аз нямам много опит в доброволчеството. ЕДС ще бъде най-сериозният ми доброволчески опит.
Джордж: Никога не съм бил доброволец. Това е първият ми път.

4. Каква е причината да вземете това решение и да дойдете в България?
Кармен: Избрах проектa, върху който работя в момента. Идеята за България дойде случайно. Имам желание да науча повече за този регион. Една от причините е, че тази година участвах в няколко курсове за обучение на Балканите. Аз се вълнувам от правата на човека, борбата с дискриминацията, културното многообразие, малцинствата ... правя изследвания и създавам материали за всички тези теми всеки ден. Освен това, кампанията е пряко свързана с моите предишни и текущи изследвания. Благодарение на ЕДС мога да пътувам, да опозная нови реалности, да се срещам с нови хора, да науча езика ... Страхотен опит.
Инга: Причините са много. Сега даже не мога да си спомня всички. Но както споменах по-рано, една от причините беше да се запозная с друга култура. А другата причина, разбира се, беше темата на проекта.
Джордж: Причините, поради които взех това решение са: да избягам от рутината, отново да бъда креативен и да се радвам на новите преживявания!

5. Какво е първото Ви впечатление за България и бихте ли дошли отново?
Кармен: Да дойда отново? Аз не искам да си тръгвам! Научавам много. Бих описала България като дива, зелена и сива, силна и понякога трудна страна.
Инга: Първото ми впечатление беше, че е интересна. София все още е място, където мога да се загубя търсейки едно и също място. Все още има много неща, които да открия и науча за България. Най-много ми харесва природата тук. Невероятна е!
Джордж: Първото ми впечатление, още като стъпих на ваша земя, беше за природата. Навсякъде виждаш зеленината! Бих се върнал отново за още преживявания и защото е много хубаво тук!

6. Какви ще са ползите за вас от участието ви в проекта?
Кармен: Ще натрупам опит в областта на реализацията на кампании против дискриминацията, езикови умения (английски и български), по-дълбоки познания за страните от югоизточна Европа, мултикултурни умения, компютърни умения, лидерство и умения за работа в екип, както и най-важните за мен: приятели, контакти, хора, разговори, преживявания. Това е процес на ежедневно учене.
Инга: Мога да назова редица ползи. Мисля си, че една страница не би ми била достатъчна. С цел да не става прекалено дълго, мога да отговоря, че участието в този проект ще ми донесе нови перспективи в професионално направление, нови преживявания и знания, и разбира се, нови приятели и възможност да опозная България.
Джордж: Да покажа своята креативност, да се насоча към нови преживявания, да увелича своите познания и да науча повече за самия проект.

7. Какво според вас е отношението на хората в България към речта на омразата, а вашето?
Кармен: Отношението на другите хора...Не мисля, че виждат ясно нещата. Когато срещаме някои българи и им кажем с какво се занимаваме, те ни отговарят, че има много по-важни неща, които бихме могли да правим, отколкото тази кампания. По мое мнение проектът е наложителен и може би най-вече тук на Балканите. Основата на нашия успех би била да достигнем до хората, които наистина имат нужда от тази информация. Да успеем да приложим съобщенията и теориите, които разпространяваме онлайн и в реалния живот. Може да публикуваме хиляди видеа или послания, но ако никой не ги види или са в една и съща "антидискриминационна мрежа на откачалки" (към която принадлежа), няма смисъл да го правим. Ето защо смятам, че е изключително важно да достигнем до хората, които дискриминират други в онлайн или офлайн реалността. Така ще изкараме кампанията и на улицата, близко до училищата и университетите, местата за отдих и за работа... приобщавайки хора към нашето послание. Ще имаме отзвук офлайн и онлайн. Също така, ние живеем в общество, което има тенденция да се дискриминира разликата и това е отразено, и в онлайн живота. В днешно време е много лесно да публикуваш или споделиш „забавно“ видео от разстояние, което дискриминира група хора и достига до милиони хора за половин час. Всъщност това става всеки ден. От моя гледна точка това, което трябва да направим, е да използваме „силата на разпространението“, за да направим точно обратното: да създадем представа за това какво е дискриминация и как можем да се борим с нея.
Инга: Нагласите на българите се различават. Едни от тях казват, че е изключително важно да се повиши осведомеността по този въпрос, а други смятат, че няма нужда от това. Смятам, че дискриминацията е много важен проблем навсякъде в Европа и света. Хората имат нужда да се информират.
Джордж: Миля, че младите хора тук са нетърпеливи да научат за проекта. По време на проекта аз научавам повече и съм наистина развълнуван да бъда участник.

8. Какъв съвет бихте дали на хората около вас, за да се присъединят към кампанията?
Кармен: По мое мнение споделянето на мисли, преживявания, чувства, начини на разбиране на живота с другите е най-добрият начин да се учиш и да израстваш като личност. По време на този процес на споделяне много предразсъдъци и стереотипи може да бъдат разрушени. Чрез насърчаването на креативното мислене също може да се научи много. Всичко това води до насърчаване на мултикултурализма и мирното съжителство между хората.. Но няма истинско споделяне, ако няма уважение между хората, които споделят. Няма уважение, ако има реч на омразата. Ето защо смятам, че тази кампания е изключително важна. Защото това ви позволява да излезете от вашия личен и ограничен свят, да преживеете, разберете и да се радвате на другите. Да се борите или поне да се запознаете с правата, които имат или нямат другите. Наистина съм притеснена относно дискриминацията, защото виждам насилието върху правата на човека на милиони хора всеки ден.
Инга: Просто го направете! Нямате нищо за губене. Само можете да научите нещо ново и да преживеете нещо различно.
Джордж: Огледайте се наоколо и помислете!

9. Ако трябва да се опишете проекта Любов и Омраза: Младежта за он-лайн толерантност с една дума, каква би била тя?
Кармен: Бих казала “convivir” (една дума на испански и две на английски език: „живейте заедно“.) За мен това е единственият възможен начин да живеем заедно, като се радваме на едни и същи права.
Инга: Мултикултурализъм.
Джордж: Живот.
Трима различни младежи с различна националност, различен характер, различно виждане за живота, но обединени от една идея - проекта Любов и Омраза: Младежта за толерантност в интернет.
Страхотно!
Интервю на Габриела Панева, СВГ

Comments

Popular posts from this blog

Looking for freedom in Asia

The story: Saudi Rahaf Mohammed al-Qunun, 18 years old, was on vacation in Kuwait with her family. Without her parents knowing, she took a plane and tried to flee to Australia. She had renounced Islam, and she was afraid of her family, of her country, and for her life. As soon as she arrived to the airport in Bangkok, Thailand, to take a connection flight, she was held by Saudi embassy officials and had her passport confiscated. She asked for the protection of Thai immigration officials, which escorted her to a transit hotel. She then barricaded herself inside and posted several pictures saying she was seeking refugee status from any country that would protect her from getting harmed or killed due to leaving her religion. Her Twitter account attracted more than 50,000 followers in less than 48 hours and her story grabbed the attention of foreign governments as well as the United Nations High Commissioner for Refugees ( UNHCR ), which eventually granted her the refugee status. Al-Qu

An interview with Marta Cortesão - Astrobiologist (International Day of Women and Girls in Science)

  In light of International Women and Girls in Science Day, we interviewed Marta Cortesão, a young female portuguese Astrobiologist. She is currently a PhD Student  at the Space Microbiology research group at the German Aerospace Center (DLR) in Cologne. Marta deals mainly with the study of fungi and microbes and how they survive in extreme conditions studying their adaptation to spaceflight and outerspace conditions. Throughout your childhood and teenage years, did you have any career aspirations? When I was a kid I wanted to be a policewoman, and for many years I kept thinking one day I would be a musician. In my first year of high school I wanted to be a forensic doctor (CSI style) but I ended up quitting that aspiration soon after I found out that a forensic doctor was first and foremost a medical doctor. I guess what I wanted from the CSI life was to be the scientist in the lab doing experiments that help answer questions!  What discovery or invention inspires you

Are European women safe under the current sexual assault laws?

Only 9 European countries legally define rape as “sex without consent”, all the others (including other 22 EU member states) consider that, for this type of sexual assault to be considered actual rape, there has to be some sort of form of force or violence involved. Some countries have even yet to criminalise marital rape. This means that, if a woman is raped but the perpetrator doesn’t use force, or if she does not fight back, if there are no signs of forced penetration or violence, it is not considered rape by the law.    In 2020, rape culture is still very much alive and women’s safety continues undermined and overlooked.   The shift in the legal definition of rape to “sex without consent” may seem not revolutionary enough to some but, the fact is that many women are raped without any signs of violence and when they do report it to the police, they realize that nothing can be done for them because the assault does not fit the definition of the crime they are reporting.