Wednesday, July 3, 2013

Collecting words against discrimination. Ivelina.

One sunny day our lovely volunteer Carmen had an interesting talk with the President of the Lesbian Gay Bisexual and Transgender Association in Plovdiv that turned up into the interview. This is the story from the person who will never give up to fight for their rights and it has to be heard.


                                          COLLECTING WORDS AGAINST DISCRIMINATION

IVELINA

Ivelina's laugh is strong, brave and sincere, like her. She is the President of the Lesbian Gay Bisexual and Transgender Association in Plovdiv, the activity to which she dedicates hours and hours of her time. She thinks the less people understand the reality, the more you have to talk about it. During our meeting, just by listening to her, I realized how easy it can be to reach people when you really believe in something and gain attention to it with a sense of humor and naturalness. This interview has been done in Spanish, as Ivelina has been living in Cataluña for five years. Hope I will not loose readers in translation.

Carmen: How did you start working with the association?

Ivelina: Our association is the most active in Bulgaria. We have been working for two years but officially we have registered only last month. Until this moment we couldn’t ask for grants, nor financial support, nothing... We started working on the 1st of March of 2011, during la Martenitsa of Bulgaria when we have the custom to make two traditional dolls, one is a boy called Pizho and one is a girl called Penda. The tradition says you have to carry this dolls with you till you see a stork, a sign that spring has arrived. So, for our first action, we decided to make and carry two girls and two boys dolls. The same day we started with the publication of a newspaper called Identities. We translated it into Spanish and English. The printing of the newspaper was paid with our money, and at that moment we couldn't afford to keep working on it so we were able to publish only 10 numbers of it.

C: Have you done or are you doing any online anti-discrimination actions?

I: Yes, we are already carrying out an online campaign against hate speech towards LGBT community, immigrants, Roma community... We are fighting against all kinds of online discrimination. Until now, we managed to close three fascist web pages (with the support of bggaylife.com), more than 2.000 videos and lots of articles. Actually, one of our main tasks is to explain the journalists which words and expressions should be used to refer LGBT community. I am sending them screen shots with all suggested changes underlined. It's a matter of five minutes to change it, but very often they don't pay us any attention. They can act like this because they are in Bulgaria. If they were in another country, with this attitude, they wouldn't even have their newspaper nor their web pages... We think words are so important because you can confuse public opinion with them. For example, if you use homosexualism instead of homosexuality, you are implicitly saying homosexuality is a disease, because the suffix ism is usually connected with illness (paludism, astigmatism...). The expressions used to refer to homosexuality and heterosexuality should be equal.

C: How do you consider LGBT situation in Bulgaria compared to other European countries?

I: In Bulgaria there is a lot of discrimination. There is a Commission Against Discrimination but they just act if there is a complaint filed by an individual or an organization representing the allegedly discriminated group. Furthermore, fines are ridiculous. There have been many trials against people who discriminate, even against famous people (because here in Bulgaria everyone says whatever they want) and the fines have been equivalent to what they spend in one night partying. In most of the cases the fine is about 200 BGN, and this is an amount these people can easily afford.

C: You, as an association, have you reported any other actions?

I: We reported the National Blood Transfusion Centre, because they were using some leaflets in which it was said homosexuals cannot donate blood. Finally, the case was closed because the judge said these leaflets were made before the law came into force, and we couldn't prove the date. This kind of measures are stupid. First of all because they can’t prove whether someone is gay or not, and second because they are contributing to the stigmatization of a group. Imagine the people who are in the waiting room reading these brochures, for sure they will think, if they can't donate blood it's because there is something wrong with them. They should be sick...

C: What about the Gay Film Festival that is held this week? Are you organizing it?

I: Yes, the 8th of June the First Festival of Gay Cinema started: short films, feature films, documentary films... We were threatened from the first day of festival. We informed the police but they didn't come to protect us. On Friday night one group of ten neonazis or whatever they were, came into the bar and asked me: “Is it here the faggot movie?, and I replied: “Here is Gay Film Festival, yes, and the sessions are open to everybody”. They took a seat and I presented the movie: “Thank you for being here, I 'm so glad to see that interest is growing”(laughs). I went out immediately to call the police, and when I went back to the bar these guys were shouting, insulting the rest of the people. And that night I was organizing everything alone! A mortal fear! At the end, they broke the projector and left. The police arrived 20 minutes later. Next night, finally, we were protected by the police.

C: And what did the Council say? Did they support you?

I: Well, the Council has a lot of pressure with the nomination of Plovdiv as European Capital of Culture in 2019, and we said this Festival will support Plovdiv candidacy. Here, in Plovdiv, there are two mayor football clubs, and the supporters of one of them, when they knew we were supporting the candidacy, took back his support claiming: “If being European Capital of Europe means being a gay capital we don't want it anymore. If this is the price we have to pay, no thank you”. The Mayor said he couldn't support a movement that separates citizens. In the Council they also told us: “Luckily you have this abbreviation, LGBT, because listening all these words together...”.

C: What does Plovdiv LGBT community think about your association and this kind of social and political activism?

I: LGBT community in Plovdiv is afraid...Many of them have other priorities, do not care so much about activism. Some of them just want to go to another country to have family and children because they know that here it is impossible to do it. Many people have told me I am crazy, that I cannot change anything. I always reply: “If you don't try, certainly not”.

C: And university community? Have they supported the festival? Have they gone to the projections?

I: LGBT it's a taboo topic everywhere. For instance, some time ago we had a lecture about safe sex, and I started to talk about safe sex between women. The teacher stopped me: “This is so specific”, she said. But what if between the students there is a lesbian girl? It is just information, and information should be accessible for everybody. We should try to finish with taboo topics. Even in Plovdiv Red Cross there is a lack of information about this issue! When I told them, they just said they were not giving this information because they don't know how will people react. I was really surprised. There are a lot of stereotypes about us. One of my teachers asked me very amazed: “Are you lesbian? It doesn't show! And I replied, “yes, your heterosexuality doesn't show neither!”.

C: What moves you to keep on fighting for your rights, working so hard? What do you think, feel, want?

I: I don't have the support of my family and this moves me to keep fighting. The other day, after being attacked by this guys, we started the film session with an Amnesty International video which says: “World can change but it will not do it alone“. We are the persons who should and have to change it. As you say in Spain: “We already have the no, lets go for the yes”. I don't want to run away to Spain, I want to live here and enjoy all my rights because I am a person, as all others. Some Bulgarian people say they don't know any homosexual person and this is because we feel afraid of being ourselves. If we want to finish with discrimination we have to do it. The question is who is going to be the first. All persons are equal, doesn't matter who they love.


ДУМА СЛЕД ДУМА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА

ИВЕЛИНА


Смeхът на Ивелина е силен, борбен и искрен, подобно на нея самата. Тя е председател на Организацията на лесбийките, гейовете бисексуалните и транссексуалните в Пловдив - дейност, на която посвещава голяма част от времето си. Според нея колкото по-малко хора разбират реалността, толкова повече трябва да се говори за нея. Слушайки я, по време на срещата ни,, разбрах колко лесно е да се достигне до хората, когато наистина вярваш в нещо. Трябва ти само чувство за хумор и определена доза непринуденост Това интервю е направено на испански език, тъй като Ивелина е живяла в продължение на пет години в Каталоуния. Надявам се, че читателите няма да се изгубят в превода.

Катмен: Как започна да работиш за организацията?

Нашата асоциация е най-активната в България. Работим в продължение на две години, но официално се регистрирахме през май.. До този момент ние не можехме да работим по проекти, нито да искаме финансова подкрепа, нищо ... Започнахме работа на 1 март 2011 г., по време българският празник - „Баба Mарта“, по време на който правим две традиционни кукли-едно момче на име Пижо и едно момиче на име Пенда. Според традицията трябва да носите тези кукли с вас, докато не видите щъркел, което е знак, че пролетта е пристигнала. Нашата първа инициатива беше свързана с мартениците - решихме да си направим и да си закачим по две момичета и съответно – по две момчета. В същия ден публикувахме и първия брой на вестник Идентичности. Преведохме го на испански и английски език. Платихме отпечатването на вестника със собствени средства. Към този момент не можехме да си позволим да работим постоянно върху него и по тази причина издадохме само 10 броя.


Занимавали ли сте се досега с кампании срещу дискриминацията он-лайн?

Да, част сме от он-лайн кампанията срещу словото на омразата към ЛГБТ общността, имигранти, ромската общност ... Ние се борим срещу всички видове дискриминация в интернет. Досега успяхме да закрием три фашистки уеб страници (с подкрепата на bggaylife.com), повече от 2,000 видеа и много статии. Всъщност, една от основните ни задачи е да обясним на журналистите кои думи и изрази трябва да се използват за представяне на ЛГБТ общността. Изпращала съм срийншотове с всички предложения за промени. Нужни са 5 минути, за да променят съдържанието, но много често не ни обръщат внимание. Мисля си, че го правят, защото са в България. Ако бяха в друга страна, с подобно отношение да имат свой вестник, нито уеб страница ... Смятаме, че думите са много важни, защото с тях може да се обърка общественото мнение. Например, ако използвате хомосексуализъм, вместо хомосексуалност, вие всъщност казвате, че хомосексуалността е болест, тъй като наставка „изъм“ обикновено е свързан със заболяване (палудизъм, астигматизъм ...). Изразите, използвани за обозначаване на хомосексуалността и хетеросексуалността, трябва да бъдат равни.

Как определяш ситуацията на ЛГБТ в България в сравнение с други европейски страни?

В България има много дискриминация. Има Комисия за борба срещу дискриминацията, но те ​​се сезират само при наличие на жалба, подадена от лице или организация, което твърди, че срещу него има дискриминация. Освен това, глобите са смешни. Има много дела срещу хора, които дискриминират други хора, дори и срещу известни хора (тъй като тук, в България, всички казват каквото си искат) и глобите са еквивалентни на това, което харчат когато са на купон. В повечето случаи глобата е около 200 лева, а това е сума, която лесно могат да си позволят.

Сдружението съобщавало ли е за други случаи на нарушаване на човешки права?

Да, сигнализирахме за кампания на националния център по кръводаряване, в която се казваше, че хомосексуалните не могат да даряват кръв. Делото ни беше прекратено от съдията, тъй като брошурите били издадени преди влизането на закона в сила. . Подобни мерки са крайно неадекватни, тъй като не може да докаже дали даден човек е гей или не. По-важното в случая обаче е, че те допринасят за заклеймяването на ЛГБТ общността. Представете си хората, които са в чакалнята и четат тези брошури. Със сигурност ще си помислят, че ако тези хора не могат да дарят кръв, това е защото нещо не е наред с тях. Те трябва да са болни ...

Ами Гей филмовия фестивал, който се проведе тази седмица? Вие ли го организирате?

Да, на 8 юни започна първия фестивал на Гей киното: късометражни, игрални, документални филми ... но получихме първите заплахи още от първия ден на Фестивала. Съобщихме на полицията, но те не така и не дойдоха. Петък вечер, група от десетима фашисти или каквито и да бяха, влязоха в бара и ме попитаха: "Това тук педерастки филм ли е?“, и аз отговорих: "Това е Фестивал на Гей филмите, да, и на прожекциите може да присъстват всички". Те седнаха и аз представих филма: "Благодаря ви, че сте тук, толкова се радвам да видя, че интересът ви расте" (смях). Отидох веднага да се обадя в полицията, и когато се върнах в бара тези хора викаха и обиждаха останалите. А тази нощ аз организирах всичко сама! Изплаших се до смърт! В крайна сметка изпочупиха всичко и си тръгнаха. Полицията пристигна след 20 минути. Следващата вечер, най-накрая, имахме и полицейска охрана.


А каква беше позицията на общинския съвет?Подкрепиха ли ви?
Съветът е под голям натиск във връзка с номинацията на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г., а фестивалът ни реално допринася за качеството на кандидатурата.
Клубът на привържениците на един от двата основни футболни отбора в Пловдив обаче се възпротиви. Позицията им беше, че „Ако да си Европейска столица на Европа означава да си гей столица ние не я подкрепяме. Ако това е цената, която трябва да платим, не, благодарим“. И в тази връзка кметът заяви, че не може да подкрепи движение, което разделя гражданите. А в съвета ни казаха, че „за щастие имаме това съкращение ЛГБТ, защото да слушат всички тези думи заедно било….“

Какво мисли ЛГБТ общността в Пловдив за вашата организация и за този вид социална и политическа активност?

ЛГБТ общността в Пловдив се страхува... Много от тях имат други приоритети, не ги е грижа толкова много за активизма. Някои от тях просто искат да отидат в друга страна, да имат семейство и деца, защото знаят, че тук е невъзможно да го направят. Много хора са ми казвали, че съм луда, че не мога да променя нищо. Аз винаги отговарям: "Ако не се опитваш, със сигурност няма да успееш".


А университетската общност? Те подкрепиха ли фестивала? Дойдоха ли на прожекциите?

ЛГБТ е табу навсякъде. Например, преди известно време имахме лекция за безопасен секс, а аз започнах да говоря за безопасен секс между жени. Учителят ме спря: "Това е толкова специфично", каза тя. Но какво, ако между учениците има лесбийка? Това е просто информация, а информацията трябва да бъде достъпна за всички. Ние трябва да се опитаме да спрем с темите табу. Дори в Пловдивския Червен кръст липсва информация относно този проблем! Когато им казах, те отговориха, че не са давали такава информация, защото не са знаели как ще реагират хората. Бях наистина изненадана. Има много стереотипи за нашата общност. Един от учителите ми ме попита много изумен: "Ти лесбийка ли си? Изобщо не приличаш на такава“! И аз отговорих : „Да, и вие не приличате на хомосексуален!“

Какво те кара да продължаваш да се бориш за правата си, да работиш така упорито? Какво мислиш, чувстваш, искаш?


Аз нямам подкрепата на семейството си и затова продължавам да се боря. В деня след нападението на групата младежи, започнахме филмовата вечер с видео на Амнести Интернешънъл, в което се казваше „Светът може да се промени, но това няма да стане от само себе си. “, Ние сме хората, които можем и трябва да го променим. Както казвате в Испания: "Ние вече имаме „не“, да вървим за „да“". Аз не искам да бягам в Испания, искам да живея тук и да се радвам на всичките си права, защото съм човек, като всички останали. Някои българи казват, че не познават нито един хомосексуален и това е така, защото се страхуват, че са сами. Ако искаме да спрем дискриминацията, трябва да го направим. Въпросът е кой ще бъде първият. Всички хора са равни, без значение в кого са влюбени..





No comments:

Post a Comment